Да бъдеш емоционално интелигентен означава да имаш един голям букет от умения, които ще те поведат към пътя на щастието. И тъй като щастието е доста индивидуално за всеки, то тук имам предвид сам да изковеш съдбата си, да разгърнеш собствения си потенциал и да си удовлетворен от себе си и от живота, който имаш.
На кой не му звучи добре, нали?
Всеки иска за детето си светло бъдеще. Но често в това си желание, родителите се фокусират върху академичните постижения и емоционалната интелигентност остава някъде встрани.
„За добро или за лошо, когато емоциите поемат контрол над теб интелигентността остава на заден план“
Или без уменията да заявиш себе си пред света, познавайки своите силни и слаби страни,
…без уменията да се свързваш с другите, да поддържаш пълноценни отношения с тях, разбирайки и уважавайки техните емоции,
…без умението да си отговорен и ангажиран за обществото,
…без уменията да осъзнаваш и владееш емоциите си, но и да ги разпознаваш в другите,
… без уменията да си адаптивен и да се справяш в трудни ситуации…
…..То разкиването на потенциала би било мираж…. без всичките тези умения, които наричаме емоционална интелигентност.
Имайки този инструмент на разположение, още в най-ранна възраст, пред децата се разгръща цял един свят, който не е страшен, а е възможност да бъдeш себе си.
Емоционално интелигентните деца имат смелостта да опитват и мотивацията да учат. Те са спокойни и самостоятелни, справят се с конфликтни ситуации, както и когато изпитват трудности. Изграждат приятелства и показват разбиране и съчувствие към другите. Лесно се адаптират и гледат смело към света. Те познават себе си и света на емоциите.
Деца, които ще се превърнат в успешни възрастни!
Още от малки всички ние започваме да се сблъскваме с предизвикателствата на живота. Но вече, като възрастни с опита зад гърба си, можем да бъдем инструмента, с който децата да преминат по-безболезнено и по-уверено през пътищата, които сами ще начертаят.
Възпитаването на емоционално интелигентни деца започва от поведението на родителите. Децата се учат чрез преживянията на цялото семейство и в частност наблюдавайки своите родители как се справят със собствените си емоции.
Първо трябва да се обърнете към себе си!
Ето едно предложение, от къде може да започнете.
Назовавайте емоциите, които изпитва в дадена ситуация, както и нуждата, която стои зад тях. Опишете това, което виждате от поведението му. По този начин детето се свързва с усещанията, които изпитва в себе си, чувства се разбрано, но това го научава и как само да разпознава емоциите и потребностите си.
„Навярно се чувстваш ядосан, за това, че не ти разрешавам да ядеш сладко. Навел си глава, стискаш здраво зъби и си скръстил ръце. Предполагам си много гладен, но знаеш какви са правилата, време е за вечеря.“
„Нещо си увесил нос, няма я усмивката ти. Чудя се, дали не си тъжна, защото не си виждала приятелката си скоро. Какво би те накарало да се почувстваш по-добре? Къде в тялото си изпитваш тъгата?„
Изразявайте отношението си към поведението му, но не към него, като личност. „Днес си много лош“ е удар по самооценката на детето. Давайте възможност само да направи преценка и да достигне до това какво е добро поведение. Това дава възможност на детето за интроспекция.
„Видях, че се скарахте с твоя приятел и го бутна. Какво те накара да го направиш, как се чувстваше? А как ли се е почувствал твоят приятел? Какво смяташ за постъпката си? Какво друго е можело да направиш?“