Навярно няма родител, на когото не му е познато чувството „да си на ръба“ на силите си. Но какво се случва, когато тази граница бъде премината? Какво води до състоянието на родителско прегаряне и кои родители са по- застрашени от други това да се случи на тях?
Ще разгледам тези въпроси в предстоящата статия, като се опитам да изясня понятието – родителски бърнаут/ родителско прегаряне, защото не се говори достатъчно, въпреки че много родители се сблъскват с него.
Какво е родителски бърнаут? Депресия ли е?
Не, родителският бърнаут не е депресия. Депресията засяга цялостното функциониране и обхваща всички сфери в живота, докато при родителският бърнаут само източникът на стрес причинява тежките симптоми. Въпреки че бърнаута най-често се свързва с професионалния, все повече изследвания показват, че той може да се появи и в много други роли. Родителското прегаряне е следствие от продължителното излагане на стрес и липсата на ресурси за справяне. Основният му симптом е огромното изтощение, свързано с родителската функция, а другите симптоми са:
- Различия в себеусещането и поведението като родител в сравнение с преди ( в отрицателна посока)
- Чувство на умора от родителската роля
- Емоционално дистанциране от децата
Кои родители имат по-голям риск да преживеят родителско прегаряне?
Най-застрашени са родителите, които имат в живота си множество стресови фактори, като например – самотни родители, родители с деца със специални потребности, родители имигранти. Пред тези родители стоят много изисквания и ресурси за справяне с родителската роля.
Но освен тях, родителският перфекционизъм е друг фактор, който крие риск от родителско прегаряне. Особено що се отнася до перфекционистичните притесненията и самокритиката – съмнения в себе си и тревожност за допускане на грешки. Индивидуалистичната култура, в която живеем е гнездо на стреса със засилената конкурентност и стремежът към независимост. Като в същото време намалява ресурсите поради хилядите изисквания – наложени отвън и отвътре, което се оказва обезсърчително и често причина да не се търси подкрепа.
Ето как да разпознаете родителското прегаряне с неговите признаци:
Първоначално е огромното изтощение, породено от изискванията на родителството. Въпреки че може да има периоди на почивка, те никога не водят до пълно зареждане. Родителите се оказват в непрестанен режим на оцеляване, което се превръща в омагьосан кръг на изтощение и стрес. Изтощението може да бъде различно, в зависимост от възрастта на децата – по-малките деца изискват повече физическа енергия, докато юношите – по-голяма емоционална устойчивост поради конфликтността на периода, в който се намират. Цялата грижа и отговорност към децата, заедно с домакинските задължения и работата, могат да се окажат трудност, особено ако са примесени и с чувство за несигурност, което пандемията събуди у много родители. Тези фактори могат да доведат до повишена тревожност, чувство на вина и раздразнителност, които с натрупването си да повлияят и върху съня, както и да доведат и до употреба на алкохол.
След изтощението следват – емоционално дистанциране от децата и липсата на удовлетвореност и удоволствие от това да си родител. Подобно на професионалния бърнаут, при родителския симптомите също се надграждат един върху друг. Тези родители преживяват голям контраст между това какви родители са били, идеала си за това какви родители биха искали да бъдат и какви родители са в момента. Те се чувстват засрамени, виновни и в клопка, в която не виждат изход, което често води и до идеи за бягство, както и суицидни такива. Ако вие също имате такива преживявания, потърсете помощ и се обърнете към психиатър или психотерапевт.
Последствия
Това състояние води след себе си големи последствия за цялото семейство. От рисковете, които застрашават самия родител до вреди върху детското развитие, които понякога могат да бъдат както психически, така и физически. Родителите, които достигат до бърнаут проявяват поведение, което често не съответства на тяхната философия за възпитание. Изследване показва, че родители, които има по-високи нива на прегаряне, проявяват по-високи нива на принудителни и наказателни родителски практики.
И тук идва въпросът: Как да се справя?
Първата крачка за това е откритото говорене за преживяванията и трудностите, през които преминавате. Подкрепата е много важен източник на ресурси за справяне, макар и да е много трудно за признаване – пред себе си и пред другите, но нормализира синдрома, като подпомага премахването на срама от преживяването.
Смяната на фокус от големите стресови фактори, които са невъзможни за промяна в дадения момент, към фокус към тези по-малките, които зависят от вас и са част от ежедневието.
Кой каза, че „трябва“?
Родителите, които са перфекционисти изпитват по-високи нива на родителско прегаряне, поради натиска, който си оказват. Намирането на практически начин за намаляване на натиска и нереалистичните очаквания може да намали риска от прегаряне.
Източници: