Всяко дете по различен начин преживява тръгването на детска градина. Често първите дни са съпроводени със сълзи, дърпане, тръшкане, а при други деца адаптацията протича по-дълго. Но независимо от интензивността на детските емоции, моментът е труден и за родителите.
Хиляди тревоги минават през техния ум: „Ще свикне ли детето ми?“, „Ще бъде ли тормозено от децата?“, „Какво отношение ще получава от хората там?“, „Ще бъдат ли задоволени потребностите му, а ще му стига ли времето за сън?“
И е съвсем нормално това преживяване на тревога, защото родителите имат нуждата от време, за да се адаптират към идеята някой друг да се погрижи за децата им, да не са свидетели на тези грижи, но и да позволят на своето дете да се научи да се справя и без тях.
Защо е трудна адаптацията в детската градина?
От една страна това е нещо ново и непознато за децата – място, на което не познаваш никого и най-вече – няма ги хората, които се грижат за теб. И преди всичко това е преживяване на раздяла, което разлюлява чувството за сигурност и покачва тревожността поради страха от изоставяне. Детето има нуждата от време и подкрепа, за да свикне с промените, които новата обстановка му предоставя – да изгради доверие към хората, които ще се грижат за него, да се увери, че е в безопасност и най-вече да се увери, че няма да бъде изоставено от родителите си.
Всяко начало е трудно и за малки и за големи. За родителите това също е не лека задача, увенчана с притеснения и страхове. Често това води до омагьосаният кръг на тревожността – „Усещам мама колко е тревожна, значи се случва нещо страшно” – и това покачва и детската тревожност.
Как се излиза от този кръг и как да подкрепим децата да се адаптират добре в детската градина?
Преди всичко е важна подготовката на цялото семейство за този значим период. Идеята за детската градина трябва да е престояла в родителското съзнание, за да се оформи нагласата на родителя към този момент. Родителите, които със спокойствие и усмивка водят децата си на градина, значително подпомагат своите деца да се чувстват по-сигурни още в първите дни на адаптация. Препоръчително е детето да бъде водено от родителя, който по – лесно се справя със своята тревожност.
Освен родителската нагласа, нужно е образът на детската градина и на това, което предстои за детето да живее у него още преди самото му постъпване.
Това може да се случи, като правите разходки около нея 2-3 месеца преди постъпване или по-рано (още по-добре, ако има възможност да я представите на детето и от вътре, ако институцията има подобни практики). Правейки разходки, говорете на детето за нея, изграждайте образа на предстоящото. Например: „Това е твоята детска градина и след два месеца ще идваш тук, ще има госпожи, които да се грижат за теб и много деца, с които да играеш. Но това е място само за деца и не е разрешено за родители. Докато ти си тук и си играеш с новите приятели, ние с баща ти ще сме на работа, а после ще идваме да те вземем. Градината работи само през деня, докато всички родители вземат децата си, след това затваря, госпожите също се прибират у дома си и на следващия ден идват отново.“
Начало на адаптацията.
Най-често адаптацията протича в рамките на няколко седмици до месец при редовно посещение на градината.
Поетапната адаптация дава по-добри резултати, но възможността за такава зависи от детската градина, която е избрана от родителите и практиките в нея. Детето може да започне посещение само до обяд и в последствие да се пристъпи към целодневна форма на престой. Като е много важно по време на процеса на адаптация да не се прекъсва посещението на детската градина. Това би повлияло на преживяванията на детето и би забавило адаптацията. Също така е много важна и комуникацията и доверието към учителите и институцията – контактът с тях и обмяната на информация относно наблюденията върху детето и това как се чувства то в детската градина. Важно е детето да е подготвено и за целодневния престой, като му бъде разяснен режимът в градината, за да има представа, за това, което му предстои.
По-бърза раздяла при оставяне на детето в детската градина.
Дългите ритуали пред детската градина на изпращане, последни целувки, обещания, молби не са в помощ на детето. Колкото и да ви се „къса сърцето“, това поведение по скоро е предизвикано от преживяванията на раздяла у родителя и вдига тревожността у детето – „омагьосаният кръг на тревожност“.
От това какво е поведението ви зависи колко бързо ще се приспособи детето ви към новата среда. Активно слушайте преживяванията му, като повтаряте чутото, подкрепяте чувството му за сигурност, чрез своята убеденост, че то може да се справи.
Когато детето изпитва трудности в адаптацията.
Реакции като отказ от храна, вода, ходене до тоалетна, неспокоен сън, тревожност през целия престой в градината по-дълъг от месец, се наблюдават при деца, които преживяват адаптацията и раздялата с родителите по-трудно. Колкото и трудна да е адаптацията в градината, важно е родителите да се изправят пред проблема без да лишат детето от възможността да посещава детска градина. Тя съпътства естествените етапи на детското развитие и е важна за социалното и емоционалното развитие на децата. Когато адаптацията представлява голямо предизвикателство за родителите и децата е препоръчителна консултацията с психолог.